Библiя (Библия) сиречь Священно-то писанiе на Вехтый и Новый заветъ, Верно и точно преведено отъ първообразно-то

2.300,00 лв.

Автор: Анонименъ Издател: Цариградъ, Въ Книгопечатница-та на А. Х. Бояджiяна Страници: 1055 Тегло: 1750 гр. Корица: Твърда кожена Година на издаване: 1871 г. Състояние: Добро

ВНИМАНИЕ… БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА В РАМКИТЕ НА СТРАНАТА!!!

Налично

Описание

Цариградската Библия 1871 г. (голям формат) – първото пълно издание на Библията на модерен български, превод от колектив, ръководен от Петко Славейков и д-р Лонг

 

През 1857 г. в Шумен пристигат американски мисионери на Евангелската методистка епископална църква: д-р Алберт Лонг и д-р Уесли Притимън. Те се свързват с новата българска възрожденска интелигенция. Бързо научават български език. В Шумен има голяма група унгарски емигранти след неуспешно въстание в Будапеща през 1848 г., начело с Лайош Кошут. Д-р Лонг напредва много бързо в изучаването на българския език. След две години е поканен от представители на Търновските занаятчии и търговци да разяснява Библията на разбираем български език.

През 1859 г. д-р Лонг се установява в Търново и провежда редовни богослужения. Той се ползва с признанието на будните българи. Тук започва приятелството му с Петко Р. Славейков от Трявна, което продължава дълги години.

В тези бурни години на национален възход за всички е ясно, че българският народ има нужда от превод на Библията на разбираем език. Мисионерите на Методистката и Конгрешанската църкви обединяват усилията си за извършване на нов превод на Библията.

В това забележително дело на Българското възраждане дават своя принос: д-р Илаяс Ригс, д-р Алберт Лонг, бележитият публицист и книжовник Константин Фотинов (който през 1858 г. внезапно почива), възрожденските книжовници Петко Рачов Славейков и Христодул Костович Сичанов (или Сичан-Николов). От 1863 г. д-р Лонг се премества в Цариград и започва съвместна работа с преводачите.

През 1865 г. текстът на Новия завет е готов. Като пробно издание през 1867 г. д-р Лонг отпечатва в Ню Йорк Новия завет с паралелен текст. От лявата страна е църковнославянският текст, от дясната страна – на български език. Това дава яснота за достоверността на превода за скептичните критици. Издава се в голям и среден формат. Отделно се издава само българският текст. Двете издания са посрещнати много добре. Това ги окуражава да продължат работата си по завършване превода на цялата Библия.

Върху превода на книгите на Стария завет е работил Константин Фотинов от 1852 г., по-късно заедно с д-р Илаяс Ригс. През 1855 г. се отпечатват Псалмите – в Смирна, а през 1857 г. в Цариград – Битие. През 1858 г. Фотинов умира от туберкулоза в Цариград. Новият екип работи успешно върху преработването и превеждането на останалите старозаветните книги. Те пробно се издават в 3 тома: първият – 1860 г., с Петокнижието, вторият том – 1862 г., третият том – 1864 г. Текстовете на Стария и Новия завет постоянно се преработват, особено в езиково отношение.

Д-р Ригс е опитен лингвист. Той владее писмено 12 езика и още доста – говоримо. През това време в българския език се използват двата основни диалекта: източно-централен, наричан още търновски, и западен – македонски.

След като преценява обсега на действие на двата диалекта и възможностите им за развитие, той се насочва към източно-централния – търновското наречие. Днес, след 160 г. можем да оценим правилността на неговия избор.

През 1864 г. Петко Славейков по покана на д-р Лонг се премества в Цариград и започва да преработва преведените текстове от Константин Фотинов, на източното наречие. Участието на Петко Славейков е изключително ценно. Неофит Рилски е роден в Банско, Константин Фотинов – в Самоков. В този край не се говори най-добрият български език. Хубавия, гладък и разбираем език на този превод за своето време ние дължим на Петко Славейков.

Този превод е български принос, а американските мисионери са били помощници, консултанти, организатори и издатели в това велико дело. Те са насърчавали подходящите личности, редактирали са работата им, били са посредници с Британското библейско дружество.

Многогодишните усилия на преводачите се увенчават с успех. След 12 години упорит труд, през м. юни 1871 г. в Цариград излиза от печат Българската библия, позната днес като „Протестантска“, или „Славейкова“ Библия. Отпечатана е в печатницата на Бояджиян в Цариград.